Швейцария:

Латинското наименование на страната е Confoederatio Helvetica. От това име идва съкращението на швейцарската валута, както и кодът на страната по ISO (също и означението на швейцарския интернет-домейн) - CH. Върху пощенските марки също се използва латинското название Helvetia.

История

Швейцария е федерация на относително автономни кантони, някои от които имат история на конфедерации повече от 700 години, слагащи ги вероятно сред световно най-старите оцелели републики.

Съгласно популярната легенда, през 1291 г. представители на три кантона - Ури, Швиц и Нидвалден, подписали Федералната Харта. Хартата обединила включените страни в борба срещу чуждото господство на Хабсбургите, които били на немския трон на Свещената Римска Империя. В битката при Моргартен на 15 ноември 1315 г. швейцарската армия победила хабсбургската и така осигурила полуавтономия на швейцарската Конфедерация. Автентичността на Федералната Харта е оспорвана от много историци. За пръв път за митичното събития се споменава през 1470 г. в Бялата книга от Зарнен (без обаче то да бъде датирано). През 16-и век историкът Егидиус Чуди за пръв път датира събитието, което според него се е случило на 8 ноември 1307 г. През 1891 г. митът отново претърпява промяна - поради желанието на жителите на кантон Берн да празнуват кръгла годишнина, за година на създаване на швейцарската конфедерация е определена 1291 г., а за ден е избран 1 август, който и до днес е национален празник.

През 1353 г. към първите три кантона се присъединили кантоните Гларус и Цуг и градовете Цюрих, Люцерн и Берн, формиращи "Старата Федерация" от 8 кантона, оцеляла през по-голямата част на 15-и век (въпреки че Цюрих е изключен от конфедерацията през 1440 г. поради териториален конфликт) и довела до нарастване на силата и богатството на федерацията - и в частност по времето на Шарл Смелия от Бургундия през 1470 г., и до успеха на швейцарските наемници. Традиционното изброяване на кантоните е следствие от реда на тяхното присъединяване, като 8-те формиращи "Старата Федерация" са споменавани първи.

Държавно устройство

Швейцария е федеративна парламентарна република, като всеки кантон има свое правителство, парламент и конституция. Законодателната власт се състои от Федерално събрание с две равноправни палати - Национален съвет от 200 депутати, избирани на всеки четири години, и Съвет на кантоните. Федералният съвет е органът на изпълнителната власт, избиран на всеки 4 години, но ако всеки един от седемте федерални съветника в него има желание, мандатът му може да бъде продължен. Всяка година от Съвета се избира президент на Конфедерацията по принципа на старшинството, длъжност, която реално не дава особена власт над останалите, а е чисто протоколна.

Административно деление

Швейцария е разделена на 26 кантона,но централното правителство контролира армията, железниците, пощите и международните връзки. Седалищата на над 150 международни организации се намират в Швейцария, включително на Червения кръст, който е основан през 1863 г. През всички войни в съвременната история Швейцария пази неутралитет, но всички мъже в страната задължително се подготвят за военна служба.

Природа

Географски данни

Швейцария е страна без излаз на море. Нейната територия включва три природни региона:

Платото се намира в низина, но по-голямата му част е разположена на повече от 500 м над морското равнище. Състоящите се от гористи хребети (до 1600 м) младонагънати планини Юра продължават и във Франция и Германия. Най-високият връх на Алпите в Швейцария е върхът Дюфор (4634 м). Най-големите реки там са Рона и Рейн. Страната е богата на езера.

Около 30 % от територията на Швейцария е покрита с гори. Дървесината е важна суровина и източник на топлина.

Стопанство

Швейцария е една от най-богатите страни в Европа въпреки липсата на природни богатства и обработваеми земи. Нейните богатства са банкерството, туризмът и промишлеността. Тя произвежда сирене, шоколад, лекарства, машини, часовници.

Население

Населението на Швейцария е около 7 489 370 души (юли 2005), а средната му гъстота - около 176 д./km². Около 30% от населението е родено извън Швейцария, а почти една трета - в Италия. От началото на XX в. населението на Швейцария се е удвоило - от 3,3 милиона през 1900 г. до 7,59 милиона през 2007 г. Нарастването на населението достига своя пик през периода 1950-1970 г. След 1981 г. този процес става по-бавен и населението расте главно поради големия брой чужденци, които се заселват в страната. През 2005 г. очакванията за продължителността на живота на жените са за 82,8 години, а за мъжете - 77,2 години. Детската смъртност през 2005 г. е 0,44 %.

В страната има 4 официални езика – немски, говорен от 64% от населението в северните и централните части, френски, говорен от 19% от жителите на запад, италиански, говорен от 8% от населението на юг и реторомански, говорен от малък брой хора (<1% от жителите) в югоизточния кантон Граубюнден.

Най-разпространената религия в Швейцария е католицизмът, чиито последователи са 47,6% от населението, 44,3% са протестантите. Има и имигранти, изповядващи исляма (около 4%), също и православни (2%). Останалата част от населението принадлежи на различни малцинствени религиозни групи или не принадлежат към никоя религия.

Финанси

Швейцария е най-богатата страна в света и един от най-важните банкови и финансови центрове в света (Цюрих е третият световен валутен пазар - след Ню Йорк и Лондон). В страната функционират около 4 000 финансови институти, включително много филиали на чуждестранни банки. Швейцарските банки държат 35-40 % от световното управление на собствеността и имуществото на частните и юридическите лица. Те имат добра репутация сред клиентите си благодарение на стабилната вътрешнополитическа обстановка, твърдата швейцарска валута и стриктното спазване на банковата тайна. Като едър износител на капитали Швейцария заема четвърто място в света след САЩ, Япония и Германия. Преките инвестиции в чужбина са 29 % от швейцарския БВП (при среден показател в света около 8%).

Култура

Страната също е наричана страната на шоколада заради многото шоколад, който произвежда.

Други

Външни препратки

Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)

Австрия • Австралия • Белгия • Германия • Гърция • Дания • Исландия • Италия • Ирландия • Испания • Канада • Люксембург • Мексико • Нова Зеландия • Норвегия • Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия • Полша • Португалия • САЩ • Словакия • Турция • Унгария • Финландия • Франция • Холандия • Чехия • Швейцария • Швеция • Южна Корея • Япония

Страни и територии в Европа

Държави:
Австрия • Азербайджан¹⁵ • Албания • Андора • Армения⁵ • Беларус • Белгия • Босна и Херцеговина • България • Ватикан • Германия • Грузия¹⁵ • Гърция • Дания • Естония • Испания² • Ирландия • Исландия • Италия • Казахстан⁵ • Кипър⁵ • Латвия • Литва • Лихтенщайн • Люксембург • Македония • Малта • Малтийски орден • Молдова • Монако • Норвегия • Обединено кралство • Полша • Португалия² • Румъния • Русия¹⁵ • Сан Марино • Сърбия • Словакия • Словения • Турция¹⁵ • Украйна • Унгария • Финландия • Франция²³⁴ • Холандия • Хърватия • Черна гора • Чехия • Швейцария • Швеция

Зависими територии:
Акротири и Декелия⁵ • Гибралтар • Гърнси • Джърси • Ман • Фарьорски острови

Непризнати държави:
Абхазия⁵ • Косово • Нагорни Карабах⁵ • Приднестровие • Северен Кипър⁵ • Южна Осетия⁵

¹Частично в Азия ²Частично в Африка ³Частично в Южна Америка ⁴Частично в Северна Америка

⁵Категоризирана едновременно и като Европа и като Азия

Швейцария

Съдържание