Италия:

Страната е разположена на Апенинския полуостров, о-вите Сицилия, Сардиния и редица малки острови. Има площ от 301,3 хил. кв. км. Граничи (в км) с Франция - 515, Швейцария - 718, Австрия - 415, Словения - 218, Сан Марино - 70 и има брегова линия от 5 599 км, от които континентална - 3 301 км Тиренско море - 963, Адриатическо море - 1 128, Йонийско - 795, Лигурско - 415 (и островна - 2 298 км (Сицилия - 867, Сардиния - 973 и останалите - 458). Релеф - предимно планински - на север Алпите с най-висок връх Монблан - 4 807 м (на границата с Франция), южно от Алпите е Паданската равнина, а голяма част от полуострова е заета от Апенинските планини с най-висок връх Корно - 2 914 м. В южните части на страната са действащите вулкани - Везувий - 1 277 м, Етна - 3 323 м (на о-в Сицилия), Вулкано - 500 м (на о-в Вулкано) и Струмболи - 924 м (на о-в Стромболи).

Италия е разположена на Апенинския полуостров в Средиземно море, Паданската равнина, южните склонове на Алпите, остров Сицилия, Сардиния и други малки острови. Около 80 % от релефа са планински. На полуострова са Апенините (връх Корно Гранде - 2912 m). Активни вулкани - Етна, Везувий, Стромболи. Земетръсен район. Многоводни реки от Алпите -По, Адидже, маловодни в останалата част, в Алпите – езера - Лаго ди Комо, Лаго Маджоре, Лаго ди Гарда, вечен сняг и ледници. Средиземноморска храстова растителност - маквиси, гарига, гори и алпийска растителност в Алпите.

Климатът в цяла Италия е субтропичен средиземноморски,с мека и влажна зима и сухо горещо лято.По високите части на Апенините и склоновете на Алпите в северна Италия климатът е планински.

Планини

Морета и острови

Реки и езера

Флора и фауна

Флората и фауната варират според географското положение и надморската височина. Планинска флора вирее в областите от Алпите с над 1980 метра надморска височина и в областите от Апенините с над 2290 метра надморска височина. Най-високият горски пояс се състои от иглолистни дървета, а по-ниските - от бук, дъб, кестен. В равнината на река По виреят топола и върба. На полуострова и на по-големите острови преобладава средиземноморска растителност: корково дърво, зелен дъб, хвойна, къпина, дафиново дърво, мирта, палма джудже. Едрите бозайници са малко. В Алпите се срещат алпийска антилопа, дива коза и сърна, в Апенините - мечка, алпийска антилопа, видра. Гарваните и лястовиците са характерни за Италия птици. Моретата, обграждащи страната, изобилстват от морски живот.

История

Италианската история има основно значение за развитието на културата и обществения живот в Средиземноморието. Още в праисторически времена Апенинският полуостров е арена на важни човешки дейности и затова могат да се намерят интересни археологически местности в много райони на страната: Лациум и Тоскана, Умбрия и Базиликата. След Магна Греция етруската цивилизация и особено Римската империя доминират в тази част на света в продължение на много векове. Средновековният хуманизъм и Ренесансът помогнали да се оформи европейската философия и изкуство. В град Рим се намират някои от най-значимите произведения от епохата на Барока.

Днешна Италия става национална държава едва на 17 март 1861 г., когато съществуващите дотогава държави на полуострова и Двете Сицилии се обединяват от крал Виктор Емануил II от Савойската династия, дотогава крал на Пиемонт и Сардиния. Архитектът на обединението на Италия е Граф Камило Бенсо ди Кавур, първият министър-председател на Кралство Италия. Рим остава още 10 години под властта на папата и се присъединява към Италия на 20 септември 1870 г., с което италианското обединение е окончателно завършено. Днес Ватикана е независима държава, обградена от Италия (също като Сан Марино).

Фашистката диктатура на Бенито Мусолини, която поема властта през 1922 г., довежда до съюз с Германия и Япония през Втората световна война и в крайна сметка Италия е сред победените. На 2 юни 1946 г. се провежда референдум за монархията, след който се създава Италианската република и по тази причина се приема нова конституция на 1 януари 1948 г. Членове на кралското семейство са изпратени в изгнание заради връзки с фашисткия режим и получават правото да се върнат в родината си едва през 2002 г.

Италия е сред страните-учредителки на НАТО и Европейския съюз и взима участие в обединението на Европа, приемайки еврото през 1999 г.

Държавно устройство

Италия е парламентарна република, като президентът е държавен глава на страната. Той се избира посредством тайно гласуване от страна на парламента и на представители на областите.

Законодателният орган в Италия представлява двукамерен парламент, а изпълнителният орган носи името Съвет на министрите и се назначава от президента.

Административно деление

Италия е разделена на 20 региона, 5 от които със специален автономен статут. Автономните региони имат свои парламенти - регионални съвети и правителства - джунти, които имат пълномощия по въпросите на местното самоуправление. Регионите се делят на 102 провинции.

Стопанство

Високо развита индустриално-аграрна страна, една от водещите в света. В страната се добиват живак, пирити, въглища, желязна руда, нефт, боксити, мрамор и др. Най-развити промишлени отрасли - машиностроене, автомобилостроене, хранително-вкусова, химическа, текстилна, металургия, корабостроене, самолетостроене, електроника, електротехническа, оптическа, нефтопреработване. От селското стопанство с най-голямо значение е земеделието - зърнени култури (пшеница, царевица, ориз), плодове, грозде (10 млн. т годишно, 90 % от които се преработват на вино), цитруси (над 3 млн. годишно), домати (5,5 млн. т. годишно) и др. Животновъдство - млечно и месно (предимно в Северна Италия).

Население

Населението принадлежи към романската езикова група. Населението на Италия е етнически хомогенно, съставено от 94,1% италианци, 2,7 % сардинци, 1,3 % фриули, 0,6 % немци (южно-тиролци) и 1,3 % от други етноси.^[1] Гъстота - 190,1 жит. на кв. км. Естествен прираст 2. Средна продължителност на живота - мъже - 75 г., жени - 81 г.

Бележки

Външни препратки

Европейски съюз