Държавна сигурност

Article on other languages:

• Committee_for_State_Security
• Komitet_za_dăržavna_sigurnost
• Comitê_de_Segurança_do_Estado_(Bulgária)

ДС пренасочва насам. За други значения вижте ДС (пояснение).

Комитет за държавна сигурност (абревиатура: КДС), популярно като Държавна сигурност (ДС), е името на комунистическите тайни служби по времето на Народна република България и Студената война (до 1989). ДС създава множество противоречия в българското общество и чужбина. Известна още като репресивните структури на комунистическата власт в България от 1945 до 1989 години, ДС има митичен образ. След падането на режима на българския диктатор Тодор Живков, архивите можещи да дадат повече отговори за дейностите на тайната милиция на БКП остават затворени. Това способства за появата на множество слухове и конспиративни теории за продължаващото огромно влияние на мрежите създадени от ДС. Въпреки започнатия процес на осветяване на част от агентите, множество съмнения около процеса продължават да будят повече въпроси, отколкото да дават отговори. От досега отворените архиви, касаещи проверки по високите етажи на властта, администрациите и медиите, тенденцията говори за около 10% хора с принадлежност към ДС. Един от най-известните разкрити членове е сега действащият президент на Република България Георги Първанов, чиято тайна личност има наименованието Гоце^[1]. ДС е известна с много близките си връзки с КГБ.

Структура

• Първо главно управление се е занимавало с външно разузнаване. Негов приемник от 1990 г. е Националната разузнавателна служба
• Второ главно управление е контраразузнаване, известно днес като Национална служба Сигурност
• Трето управление е военното контраразузнаване, но е независима институция от РУМНО
• Четвърто управление
  • Оперативно-техническо (до 1986)
  • Икономическо (от 1986)
• Пето управление - безопасност и охрана (УБО); обезпечава охраната на висшите политически фигури на държавната власт. (днес Национална служба за охрана).
• Шесто управление - вътрешна сигурност; тогава включвало политическа полиция; днес е наследено от Главна дирекция за борба с организираната престъпност. То е имало следните отдели
  • Първи отдел работи сред интелигенцията. Под негов контрол са творчески съюзи като тези на писателите, художниците, журналистите, музикалните дейци, преводачите, филмовите дейци и т.н.
  • Втори отдел работи сред висшите училища и студентите.
  • Трети отдел отговаря за духовенството, евреите, арменците, белоемигрантите.
  • Четвърти отдел е специализирал в протурски и промакедонски национализъм.
  • Пети е внедрявал агенти във „вражеския контингент“ като земеделци и социалдемократи.
  • Шести отдел е следял за промаоистка и антипартийна дейност.
  • Седми — информационен анализ и анонимна дейност.
• Централна информационно-аналитична служба (от 1980 е управление)

Дейност

Държавна сигурност представлява мощна репресивна структура по време на Комунистическа България, насочена към потискане и ограничаване основните права и свободи на българските граждани, борба с "империалистическите шпиони", "народните врагове" и "враговете на партията", с което се цели запазване властта на Българската комунистическа партия и на интересите на нейната върхушка. Държавна сигурност е пряко свързана със съветската тайна милиция КГБ.

Активни мероприятия на Държавна сигурност са събития като:

• Възродителен процес
• Убийството на писателя Георги Марков и опита за покушение срещу журналиста Владимир Костов.

Спорен е въпросът за участието на българските тайни служби в атентата срещу папа Йоан Павел II.

Многократно повдиган от международната общност е въпросът, за ролята на ДС в трафика на оръжие, наркотици, алкохол, цигари, злато, сребро и антики от и през България.^[2][3] Именно във връзка с това е широко разпространено мнението, че организираната престъпност в страната след 1990 е създадена от генералите на разпуснатите служби. Затова отварянето на архивите се смята от много хора за единствения начин да се разкрие системата на организираната престъпност в България и да се вземат наказателни мерки срещу ключови фигури, участвали в създаването и.

Председатели

Съдбата на архивите

Първо главно управление

През цялото си съществуване Първо главно управление на ДС е имало самостоятелен архив, различен от този в МВР. Последната строго секретна инструкция за оперативния отчет на ПГУ, по който архивът се е ръководел, датира от 20 ноември 1976 г. и е подписана от министър Димитър Стоянов. В архива делата са систематизирани в следните фондове:

• фонд №1 — лични и работни дела на агентурата
• фонд №2 — дела за оперативни разработки, проверки и наблюдение
• фонд №3 — дела за обектови разработки
• фонд №4 — литерни дела (дела на институции, например западните радиостанции)
• фонд №5 — дела на Второ главно управление (контраразузнаването)
• фонд №6 — дела на разузнавателния отдел на Гранични войски
• фонд №7 — дела на оперативния състав на ПГУ
• фонд №8 — дела на оперативни работници на обществени начала
• фонд №9 — служебен архив
• фонд №10 — оперативна преписка с резидентурите
• фонд №11 — партиен архив.

Личните дела на агентурата се съхраняват до навършване на 75-годишна възраст на агента. Работните дела на агентурата — до 15 години след предаване на делото в архива. Делата на съдържатели на явочни и конспиративни квартири — до 10 години след архивирането им. Делата за оперативна разработка, проверка и наблюдение — до навършване на 75-годишна възраст на обекта. Делата за обектова разработка се съхраняват за постоянно, а литерните дела — до 15 години след предаването им в архив. След изтичането на тези срокове делата се подлагат на експертиза от специална комисия при архивния отдел в ПГУ. Тя определя историческата, научната, справочната и учебната стойност на делата. Определените за постоянно запазване материали се подреждат по фондове в историческия архив, а неценните се описват в протоколи и се предлагат за унищожение.

Теоретично нерегламентираното унищожаване на досието започва с физическото изваждане на дадено дело по искане на съответния ръководител или оперативен работник. Системата на отчетност в архива налага в отдела да остане специална бланка (образец) и този документ се съхранява до връщането на делото (отговорността за унищожените документи остава в служителя, който ги е изискал). За да се изчистят напълно следите, досието трябва да се заличи и от четирите източници, в които всяко дело се регистрира:

• Картотеките, които съдържат картон за всяко лице с дело, върху който е отбелязан номерът му.
• Регистрационният дневник, в който се завеждат по номера всички образувани дела. Унищожаването му крие сериозни рискове, тъй като той е номериран, и липсата на страница от него веднага ще се установи.
• Бланката, която остава в архива
• Компютърният регистър, който трябва да съдържа информацията от хартиения

Създадената система на отчетност е сложна и заличаването на всички изброени документи може да бъде извършено единствено със знанието на началника на архива.

Прочистването на досиетата стартира в началото на 1990 г., когато БКП разбира, че промените са неизбежни, а в Първо главно се страхуват от разкриването на редица престъпления, в които то е замесено. Според тогавашния шеф на архива полк. Радко Тодоров там се съхранявали около 60 000 тома дела. Секретните материали са товарени на камиони и през нощта са откарвани в Перник, където са изгаряни в пещите на държавния металургичен комбинат „Ленин“. Изчисленията показват, че са изгорени между 10 и 20 хиляди досиета от разузнаването. Цялата операция приключва малко преди първите демократични избори през юни 1990 г., без опозицията или обществото да са разбрали нещо за нея.^[4]

^{[източник?]}

Законодателство след 1990 година относно достъпа до документите на бившата Държавна сигурност

В България, единствена от бившите Съветски сателити в Източна Европа, процесът на отваряне на досиетата е в начален стадий. Единствената сходна държава с подобно поведение е Албания. Въпреки наличието на закон за предаване на архива на Държавна Сигурност към националния архив процесът е протакан и неясен. Неколкократно са образувани комисии за отваряне на архива на ДС (накратко наричан „досиетата“).

1997

• Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, Обнародван в ДВ, бр. 63 от 1997 г.

Проверката за принадлежност се осъществява от т.нар. Комисия Бонев, която започва работа през 1997 г. под ръководството на тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев от правителството на Иван Костов. Комисията огласява имената на 23-ма политици, работили за Държавна сигурност, от които 14-има са депутати в действащото тогава 38 Народно събрание. Решението за разкриване на досиета е обжалвано пред Конституционния съд. Съдът постановява, че досиетата на т.нар. „картотекирани“ и на тези, на които имената са вписани само в регистрационен дневник (виж „Видове агенти“) не могат да бъдат разкрити.

2001

• Закон за достъп до документите на бившата ДС и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, Обнародван в ДВ, бр. 24 от 13.03.2001 г.

Дейността по този закон се осъществява от две комисии:

• • Комисия Андреев — През 2001 се създава нова седемчленна комисия, под ръководството на Методи Андреев, която е закрита през 2002 от правителството на Симеон Сакскобургготски с нов Закон за защита на класифицираната информация. Член на тази комисия е и Христо Марински, за когото през 2007 излиза информация, че е бил в резервния щат на КДС. Методи Андреев заявява, че той е бил включен, защото МВР е изнесло невярна информация за несвързаност с тайните служби. ^[5]

Комисията установява принадлежност към ДС ма 129-има депутати в парламентите от 1989. Огласени са 52 имена, за които има безспорни доказателства. Заради решението на Конституционния съд са спестени имената на 51 депутати, за които има запазени регистрационни картони, а за 21 данните са определени като спорни.

• • Комисия Ананиев — за разкриване на принадлежност

2002

• Закон за защита на класифицираната информация

На 30 април 2002 законът за достъп до досиетата е отменен от правителството на Симеон Сакскобургготски с приемането на Закона за защита на класифицираната информация, в който обаче липсват каквито и да е специални разпоредби относно достъпа и използването на документите на бившата ДС.

В този закон никъде не се споменават изрично архивите на бившите тайни служби. Към настоящата дата журналистът от в."Дневник" Христо Христов печели на две инстанции дело срещу директора на Национална разузнавателна служба — ген. Кирчо Киров, но тече обжалване пред трета. Делото е за неразкриване на информация с изтекъл срок на защита.

Законът за защита на класифицираната информация дава възможност документите да се скрият и чрез класифицирането им. Какви тайни в разузнаването от времето на комунизма са получили нов гриф „Секретно“ или „Строго секретно“ се знае единствено в рамките на НРС. Прекласифицирането на архивни документи, което трябваше да се извърши до март 2003 г., може да се окаже незаконно. Само двама души в НРС със сигурност могат да кажат дали и колко досиета са унищожени или неправилно „замразени“ за дълги години напред. Това са директорът на разузнаването и шефът на архивния отдел.^[4]

2006

• Законопроект за достъп и използване на документите на ДС и Разузнавателните служби на Българската народна армия, Законът е внесен в НС на 10 май 2006 от Иван Костов (ПГ на ДСБ) и група народни представители
• Законопроект за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, внесен в НС на 29 юни 2006 от Петър Стоянов и група народни представители (ПГ на ОДС).
• Законопроект за достъп до документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия, № 654-01-115, внесен от Касим Дал на 4 август 2006
• Закон за разкриване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на армията

На 6 декември 2006, с гласовете на управляващата коалиция, се приема Закон за разкриване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на армията, в който е записано, че за началниците на отдели и сектори в служба „Военна информация“ към министерство на отбраната (МО) и шефовете на отдели или секции в Национална разузнавателна служба (НРС) след 16 юли 1991, няма да се установява принадлежност към органите на бившата ДС.^[6]

Досиетата, които няма да бъдат разкрити заради заплаха за националната сигурност, ще бъдат регистрирани в отделен фонд под пряко разпореждане на председателя на комисията по досиетата.^[7]

2007

Създадена е комисия с председател Евтим Костадинов, която установява шестима сътрудници на ДС сред евродепутатите, трима съдии от Конституционния съд, гласували за засекретяването на агентите, за които има само картони, 15-има членове на Висшия съдебен съвет и 22-ма души от администрацията на президента, включително и Георги Първанов. На 4 септември 2007 комисията разкрива имената на 139-има депутати от 7 Велико народно събрание до 40 Народно събрание, за които е установена принадлежност към ДС.^[8]

2008

През февруари 2008 година Комисията по досиетата оповестява 114 имена на политици от правителствата след 1990 година, сътрудничили на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия.^[9]

Видове сътрудници на Държавна сигурност

• Информатор — този вид агенти доставяли генерална информация чрез случайни наблюдения. Това била най-голямата група, използвана от всички управления.
• Вербовчик — МВР вербувало такива агенти, когато не искало да се излага на показ, особено в случаи с хора, за които имало съмнения, че вършат подривна дейност.
• Агент за влияние — това били хора на високи позиции, които могат да оказват влияние на общественото мнение.
• Агент за връзка — тези хора били използвани често за операции под прикритие, за да осъществяват връзката между различни управления на ДС.
• Агент-маршрутник — тези хора трябвало да проникват в трудно достъпни слоеве като бандитски групи или високи политически кръгове.
• Паралелен агент — тези хора били използвани, за да се наблюдава и оценява работата на останалите агенти.
• Агент „пощенска кутия“ — тези хора предоставяли адресите си за получаване на кодирана или друга информация от страна на МВР.
• Агент „явочна квартира“ — тези хора били вербувани, за да предоставят тайни места за срещи — т. нар. явки.

Известни генерали от Държавна сигурност са: Бриго Аспарухов, Георги Ламбов, Кирчо Киров, Любен Гоцев, Тодор Бояджиев

Виж също

• Обществена безопасност
• Национална служба Сигурност
• Сътрудници на Държавна сигурност

Източници

• Програма Достъп до Информация
• сп. Тема, Година VI, брой 23 (242), 12 — 18 юни 2006

1. ↑ [http://www.comdos.bg/images/stories/reshenia/7.pdf
2. ↑ „Кои са на върха на пирамидата на скрития транзит“. DarikNews.net. Посетен на 2006-10-25
3. ↑ „Как бяха създадени държавните канали за контрабанда“. DarikNews.net. Посетен на 2006-10-25
4. ↑ ^{4,0 4,1} „Като Първо няма второ“. dnevnik.bg. Посетен на 2006-11-20
5. ↑ „"Марински прикри Първанов по време на президентските избори"“. kafene.net. Посетен на 2007-3-29
6. ↑ „Гражданският натиск не спря „натиска отгоре“ за укриване на досиета“. mediapool.bg. Посетен на 2006-12-06
7. ↑ „Неотворените досиета ще отиват в отделен архив: Журналисти призоваха за пълно отваряне на досиетата“. Dnevnik.bg. Посетен на 2006-12-06
8. ↑ „РЕШЕНИЕ № 14/ 04.09.2007 г.“. Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Вългарската народна армия. Посетен на 2007-09-05
9. ↑ „РЕШЕНИЕ №25/ 12.02.2008 г.“. Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Посетен на 2008-02-13

Външни препратки

• Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
• Белким се бяха гръмнали, статия във вестник Седем от Иво Беров
• Открито писмо до Оли Рен, гражданска инициатива за отваряне на архивите на ДС
• Кой как отвори досиетата в Източна Европа от Радио „Свободна Европа“
• Служители на бившата ДС в сегашните спецслужби (към м. април 2003)