Article on other languages:
- Тази статия се отнася за антилопата Connochaetes taurinus. За проекта за свободна операционна система, вижте ГНУ.
| Антилопа Гну | ||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Ивичесто гну в Национален парк Амбосели, Кения
|
||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||
Гнутата (Connochaetes) са род едри, кравоподобни африкански антилопи. Масивното им тяло е странично сплеснато и достига до 2,4 м. дължина (+ 65-100 см. опашка), 1,3 м. височина и тегло от 170 до 275 кг. Имат дълги, здрави крака и конска грива и опашка. Главата им е голяма, четвъртита, с широка муцуна. И двата пола имат не много дълги рога, извити към върха леко навътре.
Думата гну идва от езика на югозападно-африкански народ, като звуковъзпроизвежда мученето на тези антилопи.
Съществуват два вида антилопи гну:
Белоопашатото гну (Connochaetes gnou) ендемично за Южна Африка е било доведено до почти пълно унищожение, но днес е успешно реинтродуцирано и не е застрашено[1].
Ивичестото гну (Connochaetes taurinus), наричано още синьо, или белобрадо гну обитава саваните на Източна Африка, където живее на многохилядни стада, често смесени с газели на Томсън и зебри. Мигрира ежегодно в търсене на по-добри пасища и пресичането на реки (rivercrossing) от стадата гну е наистина внушителна гледка. През размножителния период, преди стадото да се събере за миграция, мъжките се бият помежду си отстоявайки една малка площ и своят харем от женски в нея. В битка те се нахвърлят с ярост един срещу друг, рогата им чаткат силно и воюващите често падат на колене.
След 8-9 месечна бременност женските раждат по едно малко, обикновено по едно и също време, но при някои това се случва в продължение на три - четири месеца след първата "вълна" от раждания. Малките гну се изпавят на крака 10-15 минути след раждането си.
Продължителност на живота 20 години (при мъжките), 11 години (при женските).
Бележки
Източници
- Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство. София, 1988, с. 243