|
Article on other languages:
|
Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия (на английски: The United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland) е островна държава в Западна Европа. То се състои от четири историко-географски области: Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия. Понякога държавата бива наречена погрешно Англия. Великобритания се нарича най-големият от британските острови, на който се намират Англия, Уелс и Шотландия, но без Северна Ирландия. В българския и някои други езици (напр. италиански) името Великобритания може да се използва както за острова, така и за Обединеното кралство като по-кратка форма. Друга кратка форма е името Британия, което произлиза от едноименната древна римска провинция. Обединеното кралство включва и 5100 по-малки острова т.нар. британски острови, които образуват най-големият архипелаг на континента. Някои от най-големите острови, които са владение на Обединеното кралство, са - Ман, Уайт, Енгълси, (като юридически о-в Ман не е част от Обединеното кралство, но на практика е под опеката ѝ). Големите островни групи са Нормандски, Оркнейски, Шетлъндски и Хебридски острови. На изток от Великобритания се намира Северно море, като в плитчината Догер-банк има големи залежи на нефт и природен газ, както и много риба. Западните брегове се мият от Атлантическия океан. Проливът Ла Манш (на френски: La Manche - „ръкав“) е връзката на Обединеното кралство с континентална Европа. Ширината на този пролив, наричан от британците Дъ Инглиш Ченъл (на английски: The English Channel - „Английският канал“) е 220 км, а в най-тясната си точка Па дьо Кале (от френски Pas de Calais - „стъпка от Кале“, на английски Strait of Dover - „Проливът на Доувер“) е 32 км. Обединеното кралство е типична морска страна. Нито една точка в тази държава не е отдалечена на повече от 120 км от морето или океана. През Лондон преминава Гринуичкият меридиан. Движението на автомобилите е ляво, т.е. обратно на повечето страни в Европа. В близкото минало паричната единица „паунд стърлинг“ се деляла на 20 шилинга, един шилинг — на 12 пени, 1 пени — 4 фартинга, а 1 гвинея била равна на 21 шилинга. До 15 февруари 1971 г. (когато става официалното преминаване към десетична валута, т.нар. „децимализация“) за паричните единици паунд, шилинг и пени се използват съответно съкратените обозначения £, s и d (от латинските имена на паричните единици: £ - libra, s - solidus, d - denarius), а след това е запазен знакът £ и се въвежда p за „новото пени“ (5p = 1s = 12d). Британците използват специфични мерки за течности: един галон е 4,5 литра, един фунт = 408,5 g, а една миля се равнява на 1609 м. Използват се и единиците ярд, който е равен на 3 фута или 36 инча. Един фут е равен на 30,48 сантиметра, а един инч — на 2,54 см.
ИсторияДокато до XV век Великобритания е в периферията на тогавашния познат свят, в епохата на Великите географски открития тя става техен изходен пункт. Буржоазната революция я превръща в първата капиталистическа и индустриална държава, като тя става първа по мощ в света и има най-голям флот, въпреки близостта си с такива сили като Франция, Германия, Португалия, Холандия и Испания. След нормандското нашествие от 1066 г. нито един международен военен конфликт не се води на територията ѝ. Великобритания 1945-2005 Наред с Франция, СССР и САЩ,Великобртитания е една от основните сили довели до победа на Антихитлеристката коалиция във Втората световна война.Основна заслуга за това има и У.Чърчил(1940-1945).На проведените през 1945 парламентарни избори Консервативната партия залага основно на неговия голям авторитет за да си осигури победата.Изненадващо за всички обаче,победител е Лейбъристката партия,която съставя едноцветно правителство начело с Клемент Атли.В програмата на правителството се включва-широка национализация на основните отрасли на английското стопанство-на Националната банка,на въгледобива и т.н.Освен това са декларирани и редица реформи в здравеопазването и социалното осигуряане-безплатна медицинска помощ,безплатни лекарства и др.Реформите на Атли в никакъв случай не са в разрез с основите на демократичното управление защото национализацията засяга само 20 на сто от собствеността от т.нар структороопределящи отрасли,докато 80 на сто остават частна собственост. През 1947 г. Лейбъристкото правителство е принудено да приложи т.нар политика на "затягане на коланите",която води до свиване на бюджетната сфера и до откритото недоволство на левите лейбъристи.Тогава се стига и до най-голямата в английската история докерска стачка,в резултат на която са затворени всички национални пристанища.Обявено е извунредно полойение,но в краина сметка правителството е принудено да се сагласи с исканията на стачкуващите. Известно разведряване в икономиката носи и финансовата помощ от страна на САЩ по "плана Маршал"на стойност над 1,5 млрд долара.Това обаче не се оказва достатъчно за да се избегнат непрестанните финансови трусове и така през 1949 г. се стига го девалвация на британската лира и до остри критики от страна на консерваторите. Кум средата на 1951 г. става ясно,че Лейбъристката партия едва ли ше стигне до втори мандат.За това благоприятства и въведената през 1947 г. Купонна система,която все о6те е в сила,а и отношенията със САЩ се влошават и те спират финансовата помощ. В произведените нови парламентарни избори(1951 г.), Чърчил получава вазможност не само за реванш за загубата си от 1945 г., но и поставя началото на т.нар. "ера на консерваторите" продължила 13 години.Първите му действия-реприватизация на металургичната промишленост и на транспорта,както и продулжаването на социалните реформи на лейбъристите. До оттеглянето на Чърчил от власт през 1955 поради здравословни проблеми,са налице три основни промени-Англия открива ядреното оръжие и стова се превръща в една от трите световни сили.Това е и причината за "затопляне " на отношенията между нея и САЩ,което пък води и до принципно споразумение за разполагането на американски военни части на британска територия. премахната е и купонната система. Премиерският пост след Чърчил е зает от дотогавашния министър на външните работи А.Идън,който оба4че скоро подава оставка заради заетата от него позиция и предприетите деиствия през 1956 г.,когато Египет национализира Суецкия канал.Това според Идън е в разрез с английските интереси в Близкия Изток и изисква намеса. Държавно устройствоОбединеното кралство е конституционна монархия — парламентарно кралство. Престолът се наследява от първородния принц или принцеса. От 1952 г. на трона е Кралица Елизабет II. Неин наследник е уелският принц Чарлз. Официалният титул на кралицата е: „Елизабет II по божия милост кралица на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и всички други кралства и територии, глава на британската общност, защитник на Вярата.“ Парламентът се състои от две камари — на лордовете и на общините. Главна политическа фигура е министър-председателят. Административно делениеОбединеното кралство се дели на 4 историко-географски области: Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия. Англия и Уелс образуват Англия и Уелс по юридически причини. ГеографияПенинските планини са гръбнака на Великобритания. Чевиотските планини са ниски, но богати на полезни изкопаеми. В Грампиенските планини се намира най-високата точка на държавата, връх Бен Невис (1343 м). Климатът е океански — влажен и мек, с малки температурни разлики. Много често вали, като средногодишните валежи са около 600–630 мм. СтопанствоАнглийската буржоазна революция (1642–1649 г.) допринася за ранното развитие на капитализма. Великобритания е родина на капиталистическия строй и дълго време е най-голямата колониална, търговска, морска, финансова, индустриална и военна сила в света. Днес Великобритания е между седемте най-развити капиталистически страни в света. Докато през 1970 г. е давала 7,1% от промишленото производство на капиталистическия свят, през 1998 г. този дял е спаднал под 6%. През периода 1966–1970 промишленото производство на Великобритания нараства едва с 9%. В застой са много от отраслите — стоманолеярната, корабостроителната, текстилната, автомобилната промишленост. Съкратени са 25% от работниците. Безработните са над 3 млн. души (13% от трудоспособното население). Във Великобритания е налице концентрация на капитала. Едва 1% от собствениците владеят 43% от богатствата на страната, 8% от населението прислугва на богатите, около 100 компании произвеждат 50% от промишлената продукция и само 1% от притежателите получават 50% от доходите. Брутният национален продукт на страната през 1996 г. възлиза на 1097 млн. долара (по 18 700 на глава), като така се нарежда на четвърто място в Европейския съюз след Германия, Франция и Италия. НаселениеНай-вече се говори на английският, като другите езици, които се използват, са уелски, келтски („гелик“ - gaelic), ирландски и множество шотландски диалекти. Някои новодошли имигранти от други част на Британската общност говорят други езици, като например урду. Населението на Великобритания приблизително е 60 млн. КултураДруги
Външни препратки
Държави:
Австрия • Азербайджан15 • Албания • Андора • Армения5 • Беларус • Белгия • Босна и Херцеговина • България • Ватикан • Германия • Грузия15 • Гърция • Дания • Естония • Испания2 • Ирландия • Исландия • Италия • Казахстан5 • Кипър5 • Латвия • Литва • Лихтенщайн • Люксембург • Македония • Малта • Малтийски орден • Молдова • Монако • Норвегия • Обединено кралство • Полша • Португалия2 • Румъния • Русия15 • Сан Марино • Сърбия • Словакия • Словения • Турция15 • Украйна • Унгария • Финландия • Франция234 • Холандия • Хърватия • Черна гора • Чехия • Швейцария • Швеция Зависими територии: Абхазия5 • Косово • Нагорни Карабах5 • Приднестровие • Северен Кипър5 • Южна Осетия5 1Частично в Азия 2Частично в Африка 3Частично в Южна Америка 4Частично в Северна Америка 5Категоризирана едновременно и като Европа и като Азия
Британски региони и зависими територии
Австрия • Белгия • България • Германия • Гърция • Дания • Естония • Република Ирландия • Испания • Италия • Кипър • Латвия • Литва • Люксембург • Малта • Обединено кралство • Полша • Португалия • Румъния • Словакия • Словения • Унгария • Финландия • Франция • Холандия • Чехия • Швеция
Преговарящи държави-кандидатки: Турция • Хърватия Държави-кандидатки: Република МакедонияАлбания • Белгия • България • Германия • Гърция • Дания • Естония • Испания • Италия • Исландия • Канада • Латвия • Литва • Люксембург • Норвегия • Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия • Полша • Португалия • Румъния • САЩ • Словакия • Словения • Турция • Унгария • Франция • Холандия • Хърватия • Чехия
Кандидати: Република Македония
Австрия • Австралия • Белгия • Германия • Гърция • Дания • Исландия • Италия • Ирландия • Испания • Канада • Люксембург • Мексико • Нова Зеландия • Норвегия • Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия • Полша • Португалия • САЩ • Словакия • Турция • Унгария • Финландия • Франция • Холандия • Чехия • Швейцария • Швеция • Южна Корея • Япония
Групата на осемте (Г-8)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||